9.04.2019 г., 0:07  

Флирт

1.7K 5 24

    

                Нарочно оставих стиха недовършен. Предоставям на прочелите да го довършат ( и в прекия, и в преносния смисъл  ;)  )

 

  

Дните ми се щурат пощурели.

Пролетно запролети се вече.

Лудна Лудогорието с мене.

Слънцето слънчасало се стече.

 

Жлътнаха жълтурчета на припек.

Моравче в моравите се плисна.

В синьото небе синчец поникна.

Здравецът на здраве замириса.

 

.... ?

 

 

     

 

 

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А зеления килим от детелини,
    днес щедро щастие раздава.
    В четири листенца са се скрили
    надежди и в росата оживяват.
  • Пепи, Дарина - благодаря ви!!!
    Страхотно се получи!
    😀
  • В розово намигат всички рози,
    трепетно потрепват трепетлики,
    ветрилата вятърът разтвори
    от перца на диви пероники
    И светът се осветлява,
    става искрен от искри,
    Любовта Любов създава.
    Кой туй чудо сътвори?!
  • след дъжда на Дочка - да усмихнем малките художници

    🌺🌻 🌺🌻 🌺

    Жадна зажаднялата за дъжд тревата
    се усмихна заблестяла под дъгата,
    чисти и пречисти новите платна -
    малките художници засмени
    почват да творят наново красота;
    пролетният дъжд земята прероди
    с нова вяра всичко възроди!
  • Воистину воскресе, Роси!
    Живот и здраве в радост и щастие!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...