Фобия
Мислите ми вече са лъжливи -
или пък са истински, навярно
вече съм загубил хладнокръвие,
за да правя ежедневни избори.
Все се питам в мен ли са проблемите
във нашето обичане, във нашето
тихо разбирателство между ни...
Дано не са ни свършили патроните.
Дано да заживея пак със себе си,
защото искам пак да съм щастлив и
да избегна корабокрушение.
А може би е саморазрушение,
а може би е просто тежка фобия -
да не би да те предам отново.
Мислите ми вече са лъжливи -
изгубих се изцяло в свойте мисли.
Не мога да намеря доказателства,
за да разбера кое е истина...
Може би виновен е инстинктът ми
за това, че си представям, че съм с някоя,
с която просто често разговаряме...
Това съвсем не значи, че възможно е
от теб да се откажа и без твоята
любов да съществува въздухът.
А може би е просто меланхолия...
А може би е просто тежка фобия -
да не би да те раня отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
