s7r (Валери Шуманов)
256 444
6.02.2011 г., 0:46 ч.

Фобия 

  Поезия
793 0 7

Мислите ми вече са лъжливи -

или пък са истински, навярно

вече съм загубил хладнокръвие,

за да правя ежедневни избори. 

Все се питам в мен ли са проблемите

във нашето обичане, във нашето

тихо разбирателство между ни...

Дано не са ни свършили патроните.

Дано да заживея пак със себе си,

защото искам пак да съм щастлив и

да избегна корабокрушение.

А може би е саморазрушение,

а може би е просто тежка фобия -

да не би да те предам отново.


Мислите ми вече са лъжливи -

изгубих се изцяло в свойте мисли.

Не мога да намеря доказателства,

за да разбера кое е истина...

Може би виновен е инстинктът ми

за това, че си представям, че съм с някоя,

с която просто често разговаряме...

Това съвсем не значи, че възможно е

от теб да се откажа и без твоята

любов да съществува въздухът.


А може би е просто меланхолия...

А може би е просто тежка фобия -

да не би да те раня отново.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • харесах!
  • Добре завърнал се сред нас, Валерка!
    Липсваше!
  • Фобия, ти го каза.

    Определено ми спря въздуха;

    "Това съвсем не значи, че възможно е
    от теб да се откажа и без твоята
    любов да съществува въздухът."
  • Шуманов,ти си бил голяма работа!Ще ми станеш фобия...
    И,браво-за кожата на таралежа!!!
    Поздрави!
  • Интересни са последните ти два стиха , като подредба! Харесах,естествено...!
  • Харесват ми и новите, и по-отдавнашните ти стихове. Харесва ми формата - като поток на мисълта, има нещо христофотевско в настроението на по-новите ти творби - в тази и особено в "извинения".
  • Радвам се, че публикуваш отново
    Хубав стих, ама страхът е лоша работа...
Предложения
: ??:??