Формална пулсация 2
Ти
как си?
Типичен, банален въпрос.
Отсреща тя… се обърка.
Но в мен „к”-то копнее,
„а” в Ада ме влачи,
а пък второто „к” кръвта ми побърка
и във „с” сълзите ми, нейните, плачат…
Говорú!
Викове на мълчание
оглушително чувам.
И крещи –
помежду ни в баналното съчетание,
едно нетипично, дълбоко: „Тъгувам”….
… мойто „и” я изгуби, изгони, изрита…
Как съм аз?
Дори не попита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
, Росица 