Фосфорецира утрото с магична светлина
Изплува изгревът - платна на кораб,
обвили хоризонта в бял саван;
тъче Съдбата - с пръстите на хора,
килима Вечност на вселенски стан...
*****************
Ден първи, в който се роди копнежът,
със щастие живота ми белязъл;
така се молех, само да ме забележиш,
а ти отдавна в мен се беше врязъл.
Ден първи, в който свободата дишам,
положила глава на силно рамо;
далечен екот - неувереност предишна,
опитва да се върне, но опитва само.
Ден първи, в който няма неизвестни -
за тебе любовта не е играчка;
така е лесно, Бога ми, така е лесно,
утъпкано трасе - безгрешни крачки.
Ден първи, в който вля в сърцето ми
желание - да бъда пълноценна;
предизвестено се дели на ТИ и "всеки"
настолната "Любов, най-висша ценност".
Ден първи, в който ти простих за всичко,
дори че ме беляза с обич-рана.
Ден втори? Друг не мога да обичам!
Защото втори като тебе просто няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
