Фосфорецира утрото с магична светлина
Изплува изгревът - платна на кораб,
обвили хоризонта в бял саван;
тъче Съдбата - с пръстите на хора,
килима Вечност на вселенски стан...
*****************
Ден първи, в който се роди копнежът,
със щастие живота ми белязъл;
така се молех, само да ме забележиш,
а ти отдавна в мен се беше врязъл.
Ден първи, в който свободата дишам,
положила глава на силно рамо;
далечен екот - неувереност предишна,
опитва да се върне, но опитва само.
Ден първи, в който няма неизвестни -
за тебе любовта не е играчка;
така е лесно, Бога ми, така е лесно,
утъпкано трасе - безгрешни крачки.
Ден първи, в който вля в сърцето ми
желание - да бъда пълноценна;
предизвестено се дели на ТИ и "всеки"
настолната "Любов, най-висша ценност".
Ден първи, в който ти простих за всичко,
дори че ме беляза с обич-рана.
Ден втори? Друг не мога да обичам!
Защото втори като тебе просто няма!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силно и въздействащо! Браво!
-
Влюбено и всеотдайно! Много ми хареса!
-
Ден първи, ден на Сътворението, ден, концентрирал в себе си най-точните характеристики на една Любов! И след опрощението, някак естествено идва ред и на втория ден. Покрай стихотворението ти се сетих за една творба на Микеланджело, изобразяваща едно друго Сътворение!
Поздрав, Таня!
-
Много истинско признание на влюбен човек завинаги белязан да обича!!!Поздрав!!!
-
Хубаво. Много хубаво
-
Чудесно!
-
Да... магична е светлината...
-
Следващите дни очаквам,
в сътворените ти пориви,
шест Бога да родиш,
а седмият за теб да плаче.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
