6.08.2014 г., 0:00

Фрагмент

1K 0 5

В сряда вечер мама е тъжна.

Слуша Албиони и мълчи.

Мълчи темерутски.

Не пие кафе.

Не слага на масата

белени портокали.

А само притихва в другата стая

и плаче до съмнало.

 

– Бях любима,

станах майка,

а сега бавно

се превъртам в дим

и пепел от цигара

край третата му чаша с водка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Балди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Бре, бре, че си начетен, Пламене, голяма грешка ми намери, бравус
    Когато човек е дребнав като теб, за сламката ще се хване. Съчетанието дребнав и отмъстителен е вредно,и колкото да го прикриваш с фалшива смиреност, няма да излъжеш никого. Аз, драги, не съм ревнив за вниманието на околните, но ти лъскаш отвсякъде. Някой те го беше казал - умреш да си популярен.
  • Композиторът се казва Томазо Албинони, а не Албиони. Ако този от стихотворението е писал на Албион е друг въпрос. Но невежеството и критиката понякога вървят ръка за ръка. И тук е мястото да припомним: Евангелие от Матей: 7:3-5, Евангелие от Лука: 6: 41-42.

    "Когато предявяваш изисквания към другите е редно и да ги предявиш към себе си" /Конфуций/.

    С поздрав: ММ
  • Първата част определено ми хареса,но после прелива в някаква мелодрама и е добре да се премисли...
  • Браво, толкова е истинско! Пепел от цигара край третата му чаша. Но най-важното за ме е, че има такъв прекрасен син да види майка си ! Браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...