skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
6.08.2014 г., 0:00 ч.

Фрагмент 

  Поезия » Философска
640 0 5

В сряда вечер мама е тъжна.

Слуша Албиони и мълчи.

Мълчи темерутски.

Не пие кафе.

Не слага на масата

белени портокали.

А само притихва в другата стая

и плаче до съмнало.

 

– Бях любима,

станах майка,

а сега бавно

се превъртам в дим

и пепел от цигара

край третата му чаша с водка.

© Стефан Балди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !
  • Бре, бре, че си начетен, Пламене, голяма грешка ми намери, бравус
    Когато човек е дребнав като теб, за сламката ще се хване. Съчетанието дребнав и отмъстителен е вредно,и колкото да го прикриваш с фалшива смиреност, няма да излъжеш никого. Аз, драги, не съм ревнив за вниманието на околните, но ти лъскаш отвсякъде. Някой те го беше казал - умреш да си популярен.
  • Композиторът се казва Томазо Албинони, а не Албиони. Ако този от стихотворението е писал на Албион е друг въпрос. Но невежеството и критиката понякога вървят ръка за ръка. И тук е мястото да припомним: Евангелие от Матей: 7:3-5, Евангелие от Лука: 6: 41-42.

    "Когато предявяваш изисквания към другите е редно и да ги предявиш към себе си" /Конфуций/.

    С поздрав: ММ
  • Първата част определено ми хареса,но после прелива в някаква мелодрама и е добре да се премисли...
  • Браво, толкова е истинско! Пепел от цигара край третата му чаша. Но най-важното за ме е, че има такъв прекрасен син да види майка си ! Браво!
Предложения
: ??:??