Фрагменти
***
Само някой,
който току-що е плакал,
може да усети чистотата:
как изсъхва мокрото
лице от вятъра!
***
Видял си,
а не си ми казал!
Върви си!
Скривай скритите си мисли,
но от друга!
Аз бях дотука.
***
Ето ти вени -
да пиеш от тях:
кръвта потече!
Страх ме е вече:
хубава, че съм
за теб усмивка само -
а ти си далече
за мене и близко -
сън, навярно.
***
Промъква се във тебе недоволство,
че героинята на твоя филм я няма.
За кино ли си ме родила, мамо?
Животът ми не е екран -
и не е сцената от твоя план
изобщо!
януари 2005
Само някой,
който току-що е плакал,
може да усети чистотата:
как изсъхва мокрото
лице от вятъра!
***
Видял си,
а не си ми казал!
Върви си!
Скривай скритите си мисли,
но от друга!
Аз бях дотука.
***
Ето ти вени -
да пиеш от тях:
кръвта потече!
Страх ме е вече:
хубава, че съм
за теб усмивка само -
а ти си далече
за мене и близко -
сън, навярно.
***
Промъква се във тебе недоволство,
че героинята на твоя филм я няма.
За кино ли си ме родила, мамо?
Животът ми не е екран -
и не е сцената от твоя план
изобщо!
януари 2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ема Венева Всички права запазени
