Фрагменти 2
РЕАЛНОСТ
Хей, реалност,
подобна на цвете,
със тебе се дебнем –
ти мене, аз тебе,
защото умеем и двете!
Хей, реалност,
така си ми ценна,
кръв не си,
но през мене течеш,
няма начин да спра и да седна,
защото ти няма да спреш.
ДВЕ СЪРЦА
Две сърца, разположени в мене:
разделят влага от суша:
едното пуска рими опушени,
а другото римите слуша.
СРЕД ФАЛШИВИ УСМИВКИ
Сред фалшиви усмивки
страхът ме обхваща,
но важна, някак, се чувствам.
Търся тези обаче, които обичам,
и - купона напускам.
ИДВАТ СЕНКИ БЕЗ ГРИМ
Идват сенки към мене без грим.
Те без грим са, защото са с маски.
Самота, удивителна песен си ти,
но си смъртно опасна!
И сред своето лутане мрачно,
себе си ще намеря, обаче.
Без да търся мир и спокойствие, уж,
аз не искам изобщо да плача.
РОЗИ В ДЪЖДА
Рози, няколко рози...
това ми е споменът:
бяха много високи,
летни, есенни, пролетни.
Разцъфтяваше детството
под летния дъжд.
Въртележки, играчки, игри:
няма ги – изведнъж!
ред. 30.10.2008
ред. 2 януари 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ема Венева Всички права запазени
