Ладида (Ема Венева)
123 240
31.10.2008 г., 9:50 ч.

Фрагменти 2 

  Поезия » Друга
497 0 3

РЕАЛНОСТ

Хей, реалност,
подобна на цвете,
със тебе се дебнем –
ти мене, аз тебе,
защото умеем и двете!

Хей, реалност,
така си ми ценна,
кръв не си,
но през мене течеш,
няма начин да спра и да седна,
защото ти няма да спреш.

ДВЕ СЪРЦА

Две сърца, разположени в мене:
разделят влага от суша:
едното пуска рими опушени,
а другото римите слуша.

СРЕД ФАЛШИВИ УСМИВКИ

Сред фалшиви усмивки
страхът ме обхваща,
но важна, някак, се чувствам.

Търся тези обаче, които обичам,
и - купона напускам.

ИДВАТ СЕНКИ БЕЗ ГРИМ

Идват сенки към мене без грим.
Те без грим са, защото са с маски.
Самота, удивителна песен си ти,
но си смъртно опасна!

И сред своето лутане мрачно,
себе си ще намеря, обаче.
Без да търся мир и спокойствие, уж,
аз не искам изобщо да плача.

РОЗИ В ДЪЖДА

Рози, няколко рози...
това ми е споменът:
бяха много високи,
летни, есенни, пролетни.

Разцъфтяваше детството
под летния дъжд.
Въртележки, играчки, игри:
няма ги – изведнъж!

ред. 30.10.2008
ред. 2 януари 2009


© Ема Венева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??