22.02.2012 г., 22:48

Франсоа Канап

1.5K 0 8
Във скромна работилничка в Лион,
във близостта на родния си дом,
работел от зори мосю Канап
и шиейки, изкарвал своя хляб.

Той бил голям експер във професú,
подрязвал всичко, що навън виси,
зашивал дупки, режел и лепял
и важно име във Лион създал,
та всеки със проблеми в областта
пристига на опашка пред врата.

- Мосю, на мене скъсал се сандала,
такава участ Господ да не дава,
дошла дотука боса, без боне
и си надраска нежните нозе.
- Ах, моля поседнете за минута, 
сте тъй красива и дори събута.

- Ах, тез ботуши скъсват ми нервú,
не може ли да ми ги разшири?
- Аз мисля отговорът ми е лесен,
обули сте си левия на десен....

- Отпред ми се разпорил трандафор,
Ви моля, туй за мен е гран позор.
Подшил го със дебела свинска напа,
зашил повторно пръсти, да не зяпа.

- Пробил ми се галош на две места
и вътре влиза всякаква вода,
недейте гледа тъй и да се чуди,
забавя ли се, ще завъдя гъби.
- Със идеален профил са дупкú,
ще ги запушим с коркови тапú,
ще газите във локви безобразни,
а тези от вода ще бъдат празни!

- Аз има пришка тук на този крак,
Ви е възможно - разшири отзад?!?
Или направо нещо да пришие,
за да не може пак да се претрие.

Мосю Канап бил много търпелив
и в своя същност твърде работлив,
но вече му надула се глава
и искал да ги прати вдън гора,
когато на вратата му изгряла
мадам Софи във красота и цяла.

- Мон Дьо, на що дължал съм тази чест,
да ме споходи участта ми днес
със своите прекрасни глезенú,
мадам Софи при мене да влезú.

- Аз ще Ви моля с Вашия аршин
да ми скроите тук от плат един,
но първо измерете стъпала,
че да измеря аз не бих могла.

... и ето със треперещи ръце
мосю Канап прихванал ù краче
и мерил, но се поглед замъглил
и във последност някак ги скроил -
по спомен, аромат и по анфас.
- Вървете, ще ги донеса у Вас!

- О, не, аз още утре по сютрú
ще дойде тук на място да мерú!

И досега под старите липи
във работилничката с две врати
седи мадам, поседнала във поза,
Канап от нея хвана коксартроза –
крои и мери, мери и крои
и все таки не ги натамани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Жанет, и аз си имам такива подобни варианти за оправяне на настроението, примерно, и много помага, и зарежда позитивно, и е адски препоръчително
    Поздрави и на теб!
  • Един ден се бях завряла в твоите френски истории назад във времето и се смях като луда самичка пред монитора
    И хич не си загубих времето, напротив уплатних си го с кеф.
    Поздравче и тук Лулу
  • Веско, най-ми е добре като разсмея някого
    Таня, радвам се, че намина
  • Стомаха ме заболя от смях! Въпреки, че хич не ми е до това... някак без да искам! Поздрави, madame Loulou!
  • "Канап от нея хвана коксартроза..."

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...