21.07.2019 г., 3:48

Френската революция - Жан Вал Жан и Козет

1.9K 0 0

 

Вижте на площада,

Парижанската блокада!

Маси и столове,

се хвърлят от блокове.

Песента зове,

младите мъже.

„В бой с ножове

влизай, народе!“

А там, на площада,

дебне в засада врагът.

 

Долу в мрака,

отвъд шумака,

в захлупена къща на пода,

краката си прегръща жена.

За любовта пее, сълзи лее,

красивата тя.

 

А той е готов във бой да умре,

със славни мъже.

„Свобода за народа“ от

черната злоба на роба!

И там ведно – добро и зло.

 

Заражда се надежда!

По пътя славен мъжа подвежда.

А от мъртвия мрак,

задава се гадният враг.

 

От любов и надежда,

няма вече знак.

Избиха ги всички до крак!

 

Виж там от канала подава глава,

клетникът с чиста душа!

За дамата бяла не ще има раздяла...

 

От това спасение се ражда вдъхновение.

За всяка капка кръв пролята,

идва ден за разплата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...