Фризиран спомен
---
Загърбили сме дните си самотни,
но спомен подир спомен ще разпридат
смеха, додето разучавам нотите
в извивката на ушната ти мида.
Нахлуе ли мъглива празнотата
и вечер из косите вятър лъхне,
ще палва огън снимка на стената —
по жадни устни, парещи и плътни.
Ще бъдеш стих потаен, недописан —
дълбоко в тихо минало погребан.
Когато сресвам белите си мисли,
ще лепнеш по зъбците в моя гребен.
Ще те вплета и в лятото, и в зимата.
Ще те вградя безшумно в битието си.
Словата и мечтите ми незрими
ще бъдат само временна заетост.
Ще те забравя. Скъсано, ще литне
сърцето ми към зейналите ями.
Но времето ще заличи следите,
щом мене вече в твоя свят ме няма...
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
