---
Загърбили сме дните си самотни,
но спомен подир спомен ще разпридат
смеха, додето разучавам нотите
в извивката на ушната ти мида.
Нахлуе ли мъглива празнотата
и вечер из косите вятър лъхне,
ще палва огън снимка на стената —
по жадни устни, парещи и плътни.
Ще бъдеш стих потаен, недописан —
дълбоко в тихо минало погребан.
Когато сресвам белите си мисли, ...