Feb 5, 2013, 7:35 PM

Фризиран спомен 

  Poetry » Love
714 0 11

---


Загърбили сме дните си самотни,
но спомен подир спомен ще разпридат
смеха, додето разучавам нотите
в извивката на ушната ти мида.

Нахлуе ли мъглива празнотата
и вечер из косите вятър лъхне,
ще палва огън снимка на стената —
по жадни устни, парещи и плътни.

Ще бъдеш стих потаен, недописан —
дълбоко в тихо минало погребан.
Когато сресвам белите си мисли,
ще лепнеш по зъбците в моя гребен.

Ще те вплета и в лятото, и в зимата.
Ще те вградя безшумно в битието си.
Словата и мечтите ми незрими
ще бъдат само временна заетост.

Ще те забравя. Скъсано, ще литне
сърцето ми към зейналите ями.
Но времето ще заличи следите,
щом мене вече в твоя свят ме няма...


---

© Станислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??