Фронтален удар
Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой:
Коварен удара е откъм гърба, прицелен още в чистото ти име,
болезнен – челния, със силата на влака.
Фронталният - в сърцето, непростим е,
да те предадат, докато имаш вяра, че е абсурд да го очакваш.
В изстиващ въглен се превръщаш, без време да оплакваш…
При все това, да можех, съдбата си не бих сменил-
каквато е, е моя идентичност.
Ударите нейни, казват, изграждат като личност.
След удара проглеждаш, нов света открил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса: