Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,

че никой не може да удари така, както нея самата,

дори  усмивката  и да съм сетил,  миг преди това.

Правила го е немалко, повече поради грешки мои,

но има  удари, недопустими за джентълменски двубой:

Коварен удара е откъм  гърба, прицелен още в чистото ти име,

болезнен – челния, със силата на влака.

Фронталният - в сърцето, непростим е,

да те предадат, докато имаш вяра, че е абсурд да го очакваш.

В изстиващ въглен се превръщаш, без време да оплакваш…

При все това,  да можех, съдбата си не бих сменил-

каквато е, е моя идентичност.

Ударите нейни, казват, изграждат като личност.

След удара проглеждаш, нов света открил.