Желанието в мен промъква се
като мъгла над пустата земя.
Сърцето мое е объркано,
страхува се и моята душа...
Умът крещи, сърцето плаче,
настъпва пак нощта,
единствен гарван над гроба ти грачи
и чака да дойде смъртта.
Лунна светлина по меката пръст,
облечена в черна самота
пристъпвам към тъмния каменен кръст,
а душата раздира я празнота...