May 14, 2008, 11:56 PM

Funeral of heart

  Poetry » Love
741 0 0
Желанието в мен промъква се
като мъгла над пустата земя.
Сърцето мое е объркано,
страхува се и моята душа...
Умът крещи, сърцето плаче,
настъпва пак нощта,
единствен гарван над гроба ти грачи
и чака да дойде смъртта.
Лунна светлина по меката пръст,
облечена в черна самота
пристъпвам към тъмния каменен кръст,
а душата раздира я празнота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еллора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...