May 14, 2008, 11:56 PM

Funeral of heart

  Poetry » Love
747 0 0
Желанието в мен промъква се
като мъгла над пустата земя.
Сърцето мое е объркано,
страхува се и моята душа...
Умът крещи, сърцето плаче,
настъпва пак нощта,
единствен гарван над гроба ти грачи
и чака да дойде смъртта.
Лунна светлина по меката пръст,
облечена в черна самота
пристъпвам към тъмния каменен кръст,
а душата раздира я празнота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еллора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...