Fw:Лятна любов
Не е лятна любов, това, което ни свързва.
В зимните утрини с мене гориш.
Вечер те топли не огън, а виното,
мойте длани карат кръвта ти да ври.
Не е шега, нито лятна игра любовта ни.
Влакът при теб ме доведе. Снегът
затрупва земята, но нашите длани
топят го по пътя между нашите сърца.
Липсваш ми, ако не виждам светлината
на зимно слънце в твоите очи.
Липсваш ми, ако се подхлъзна или падна -
ако те нямам за опора в зимните мъгли.
Но няма нищо лятно в любовта ни.
Зимата оплете ни със своя бял воал
и чувствата, обратно на леда й,
разгарят страст във нашите тела.
И пролетта не ще разбие любовта ни,
морето лете не може повече да ни сближи,
заедно ще бъдем в есенните багри,
и вече няма зима да посрещаме сами.
В зимните утрини с мене гориш.
Вечер те топли не огън, а виното,
мойте длани карат кръвта ти да ври.
Не е шега, нито лятна игра любовта ни.
Влакът при теб ме доведе. Снегът
затрупва земята, но нашите длани
топят го по пътя между нашите сърца.
Липсваш ми, ако не виждам светлината
на зимно слънце в твоите очи.
Липсваш ми, ако се подхлъзна или падна -
ако те нямам за опора в зимните мъгли.
Но няма нищо лятно в любовта ни.
Зимата оплете ни със своя бял воал
и чувствата, обратно на леда й,
разгарят страст във нашите тела.
И пролетта не ще разбие любовта ни,
морето лете не може повече да ни сближи,
заедно ще бъдем в есенните багри,
и вече няма зима да посрещаме сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
маалко ми напомня на една песничка на "Сигнал"
