Гадаене на зимен шипков храст
Изпрах си сянката на Благовец,
когато заникът катурна.
Овчар – отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите –
река разстилаше в кенари
студени изумруд подмоли,
в дерето облаците пареха.
Крещяха бодри кукуряците,
край теменужени дихания.
И вечер клекна в храсталаците
иззад прогнилите дикани.
Ручаха гайди през баирите,
на слънцето перчема дръпнаха,
и на дребина го раздиряха,
и го пришиваха във кърпите
на старите жени, в престилките.
Мъжете кършалийски пояси
навиха стегнато, заситниха
и върху засмените простори
обесиха страха си. Грейнали
усмивки бабите изписаха.
И беше пролетно, и весело,
та чак прокапа покрай щипките,
провисили студа и кишата
и разтръбùли вест, че идат
от Бог вселенските въздишия.
И всеки трябва да ги види.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
, интересни, позабравени думи ("цафарата", "дикани"
