Гадаене по снимка

              Гадаене по снимка
         

         Един фотограф бил във малка градинка.
         Разхождал се вяло, че било адска жега
         и търсел клиенти да направят си снимка-
         най-прекрасната, що сътворена от него!

         И... видял група хора – на вид непознати.
         Поискали снимка – за всеки поединично.
         Направил ги той. Обещал да ги прати....
         На всеки поискал координати.Логично!        
       
         И всички били те от сайт "Откровения".
         Едни се познавали, а други – съвсем не,
         та решил фотографа по свое смутрение
         как техните снимки да им раздаде....

         А тук фотографът съм аз и ще гадая
         по снимки, силуети, с измислена възраст
         по техните стихове, за да позная
         кой е човекът, що стои в тоя образ...

         Има всякакви: малки, самодиви, неземни,
         има златни, звездички – все псевдоними,
         но как да обвиеш в тез "дрехи" вълшебни
         желаещи авторите  да са анонимни?
               
         Погледнал във млада, красива брюнетка
         с нежен глас и с добри и блестящи очи.
         "Ти си Веси!" И сложил със "човка"отметка –
         дал ѝ снимка и нататък така продължил.

.

         Приближила и друга с миловидно лице,
         с грациозна осанка и тъжна усмивка
         той казал" това ще е Руми" и от сърце –
         с възторг я погледнал и дишал с почивки..

         Разочарована Веси  – пише много за любов –
         иска малко – само дребничка капчица.
         Със надежда и вяра е отправила и  зов-
         тук следи да оставела – поне мъничка точица...

         Руми пише в изобилие все тъжни куплети.
         Зов за помощ като, че чут от далече!
         С тежка драма навярно са мисли обзети,
         Перфектен стих сякаш пред нас я съблече...

         Друга, малко загадъчна, с хъс към живота
         Пред фотографа застана"О, о, о Пепи!" –
         подал той снимка с такава охота
         и с поглед размазан очи не отлепвал!

         И пак с болка, мъка и много страдание
         пише тя за любимия, родителя, другия
         на улицата просяка, що бил в отчаяние – 
         на Господ що молел се да иде в "отвъдния"...

         Със букви големи подчертава "Латинка,"
         Само, че може човек да обърка. Има две...
         едната е "златна", красива блондинка,
         а другата – не златна, пише проза добре...

         Златната пише като всички за любов, а също
         спори. Бърка ли някой ямба със хорей.
         Много преводи прави. Ще кажа, че изобщо
         тя е универсална и в момента – в апогей!

         Другата пише пък с много ведър хумор
         за Пенелопа, Владетел на роби и много още,
         значи вярно ще е, че светът като по чудо
         е оцелял, тъй като много се смял, и изобщо...

         "А, а, това е Лора" – видях я във редицата –
         пише тъжни теми, но изключително добре!
         Откровено и от дъното си на душицата
         изважда случки за един вагон да побере..

         А сербез изглежда на заглавната – снимка.
         Взема думата, за всеки съответно коментира –
         сигурна съм, че е фаворит и най-любимка.
         Къде е "зам.Директор" – така и не разбирам...

         Вили също пише тъжно – с нейната тематика –
         неоценени чувства, внимание по празници,
         /в останалите дни – слугиня е на практика/
         Оправя се добре и не на конски крайници!!

         Не забелязана и тихо в кюше стои Ирина
         не пише много знае, дребни са ѝ темите.
         И чака и за нея поглед с времето да има
         от "малките" не само, а и от "големите"!!

         Редът е на мъжете и туй е знам – мъчение,
         как мигом да познаеш кой, кой е, а и защо,
         затуй извиках помощ от малко въображение,
         да адресирам вярно и тяхното общество...

         Русият със сините очи младеж е Роби,
         с топъл глас – съвсем същински  баритон
         пише фантастично за любов, но има хоби
         да бъде той и в хумористичен маратон!

         На всички той е фаворит, любимец, еталон.
         Щом "пусне" нещо става дълга тарапана
         от коментари. А за таланта му – поклон!
         Отвръща всекиму поне с по две слова..

         А то не бяха тъщи, зетьове, дори овце
         за "чесън и пипер" и "жена,коя харесал" –
         любовните пък мисля са "хиляди по две"
         четял ги фотографът до немощ бил унесен..

         Друг с брада, с мустак го виждам в черно –
         "това е Гавраил" – със име на светец...
         Изглежда силен. Морски вълк,дали е верно?..
         Перфектно пише, също е голям творец!

         За образ има символ – силен кон-мустанг
         еднакво пише смешки и за любовната магия
         не ще е изненада, ако играе и пачанга...*
         а също да обича салатка със ракия....

         Стойчо е на вид  добър, на всеки може
         да каже нещо топло за стиха му, даже
         за всичко всекиму и комплимент ще каже –
         кога не може пък – емотикон ще сложи...

         "А туй е майстор Краси" що с гъста "цедка"
         той казва "да" и "не" на някой от отбора
         и ако той не сложи на стиха отметка,
         ще чакаш прав, напразно вън от двора..."

         "На Мариан видях отскоро снимката. И зная,
         не е старец стогодишен, а повече напет младеж е
         /тъй както някой майтапчия се представя/,
         и на поезията съвсем добра надежда е.

         Че майстор е и все на дребни случки –
         едната дума значи израз с многоточие!
         Как със поглед само всичко той улучва? –
         Проетох "Оценителя-я" и "Биографията" и прочие...

         Всички тези, що описах, създадоха шедьоври.
         Има много, за кои не казах нито дума...
         Дори нещо липсва и в големите ордьоври?
         Ще ги проуча още и тях също ще "одумам"...

.

         Та слагам точка. Отегчих ви сигур' малко,
         но темата е необхватна и дали успях?
         Ако не съм се справила добре е... жалко –
         описах туй, което в снимките видях!!!...
        
        ________________________________
         * -  латиноамерикански танц