Гадна нощ
в ремонтирания Млечен път.
На Луната контейнера
вони, препълнен и жълт.
Мъглата…?
Мъглата е парче сезал -
през гърлото ми наднича:
“Хубаво е да си умрял,
все някой ще те обича.”
В курвенския шантаж
даже клоните се увличат
“Увисни под нас….
увисни под нас,
всички ще те обичат!”
Тъпотата на Вечността
плъзва като проказа…
Понякога над смъртта
е само омраза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
)))