23.07.2011 г., 20:15

Гагарин

2K 0 3

Пръв Гагарин ни поведе

в космоса безкраен,

в небесата  да се реем,

всичко да узнаем.

 

Земята колко е красива,

цялата е в синьо.

Ракетата във кръг завива,

гледайки ревниво.

 

Отвисоко отдалече

всичко е вселена.

Гагарин в себе си изрече

със радост спотаена.

 

Ракетата се устреми

обратно към Земята.

Сус страшна сила се изви

и кацна във полята.

 

Гагарин вече е при нас,

радвахме се всички.

Гледахме го във захлас

като неземни птички.

 

Искам тайно да докосна

героя млад и смел.

Искам бързо да порасна,

да литна кат орел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дончо Минчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кети много ти благодаря за покровителството, а що се отнася до Бостан Бостанджиев бих му отговорил на неговата подигравка за моето детско стихотворение "Гагарин", ако е привършил с бостана да премине на краставици, все още са останали няколко поделения!
  • И от малинки има нужда, иначе как другите ще се почувстват гениални!
  • Бих препоръчал това по-скоро за "златната малинка".

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...