23.07.2011 г., 20:15

Гагарин

2K 0 3

Пръв Гагарин ни поведе

в космоса безкраен,

в небесата  да се реем,

всичко да узнаем.

 

Земята колко е красива,

цялата е в синьо.

Ракетата във кръг завива,

гледайки ревниво.

 

Отвисоко отдалече

всичко е вселена.

Гагарин в себе си изрече

със радост спотаена.

 

Ракетата се устреми

обратно към Земята.

Сус страшна сила се изви

и кацна във полята.

 

Гагарин вече е при нас,

радвахме се всички.

Гледахме го във захлас

като неземни птички.

 

Искам тайно да докосна

героя млад и смел.

Искам бързо да порасна,

да литна кат орел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дончо Минчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кети много ти благодаря за покровителството, а що се отнася до Бостан Бостанджиев бих му отговорил на неговата подигравка за моето детско стихотворение "Гагарин", ако е привършил с бостана да премине на краставици, все още са останали няколко поделения!
  • И от малинки има нужда, иначе как другите ще се почувстват гениални!
  • Бих препоръчал това по-скоро за "златната малинка".

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...