Пръв Гагарин ни поведе
в космоса безкраен,
в небесата да се реем,
всичко да узнаем.
Земята колко е красива,
цялата е в синьо.
Ракетата във кръг завива,
гледайки ревниво.
Отвисоко отдалече
всичко е вселена.
Гагарин в себе си изрече
със радост спотаена.
Ракетата се устреми
обратно към Земята.
Сус страшна сила се изви
и кацна във полята.
Гагарин вече е при нас,
радвахме се всички.
Гледахме го във захлас
като неземни птички.
Искам тайно да докосна
героя млад и смел.
Искам бързо да порасна,
да литна кат орел.
© Дончо Минчев Todos los derechos reservados