Jul 23, 2011, 8:15 PM

Гагарин

2K 0 3

Пръв Гагарин ни поведе

в космоса безкраен,

в небесата  да се реем,

всичко да узнаем.

 

Земята колко е красива,

цялата е в синьо.

Ракетата във кръг завива,

гледайки ревниво.

 

Отвисоко отдалече

всичко е вселена.

Гагарин в себе си изрече

със радост спотаена.

 

Ракетата се устреми

обратно към Земята.

Сус страшна сила се изви

и кацна във полята.

 

Гагарин вече е при нас,

радвахме се всички.

Гледахме го във захлас

като неземни птички.

 

Искам тайно да докосна

героя млад и смел.

Искам бързо да порасна,

да литна кат орел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дончо Минчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кети много ти благодаря за покровителството, а що се отнася до Бостан Бостанджиев бих му отговорил на неговата подигравка за моето детско стихотворение "Гагарин", ако е привършил с бостана да премине на краставици, все още са останали няколко поделения!
  • И от малинки има нужда, иначе как другите ще се почувстват гениални!
  • Бих препоръчал това по-скоро за "златната малинка".

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....