Jul 23, 2011, 8:15 PM

Гагарин

2K 0 3

Пръв Гагарин ни поведе

в космоса безкраен,

в небесата  да се реем,

всичко да узнаем.

 

Земята колко е красива,

цялата е в синьо.

Ракетата във кръг завива,

гледайки ревниво.

 

Отвисоко отдалече

всичко е вселена.

Гагарин в себе си изрече

със радост спотаена.

 

Ракетата се устреми

обратно към Земята.

Сус страшна сила се изви

и кацна във полята.

 

Гагарин вече е при нас,

радвахме се всички.

Гледахме го във захлас

като неземни птички.

 

Искам тайно да докосна

героя млад и смел.

Искам бързо да порасна,

да литна кат орел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дончо Минчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кети много ти благодаря за покровителството, а що се отнася до Бостан Бостанджиев бих му отговорил на неговата подигравка за моето детско стихотворение "Гагарин", ако е привършил с бостана да премине на краставици, все още са останали няколко поделения!
  • И от малинки има нужда, иначе как другите ще се почувстват гениални!
  • Бих препоръчал това по-скоро за "златната малинка".

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...