23 июл. 2011 г., 20:15

Гагарин

2K 0 3

Пръв Гагарин ни поведе

в космоса безкраен,

в небесата  да се реем,

всичко да узнаем.

 

Земята колко е красива,

цялата е в синьо.

Ракетата във кръг завива,

гледайки ревниво.

 

Отвисоко отдалече

всичко е вселена.

Гагарин в себе си изрече

със радост спотаена.

 

Ракетата се устреми

обратно към Земята.

Сус страшна сила се изви

и кацна във полята.

 

Гагарин вече е при нас,

радвахме се всички.

Гледахме го във захлас

като неземни птички.

 

Искам тайно да докосна

героя млад и смел.

Искам бързо да порасна,

да литна кат орел.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кети много ти благодаря за покровителството, а що се отнася до Бостан Бостанджиев бих му отговорил на неговата подигравка за моето детско стихотворение "Гагарин", ако е привършил с бостана да премине на краставици, все още са останали няколко поделения!
  • И от малинки има нужда, иначе как другите ще се почувстват гениални!
  • Бих препоръчал това по-скоро за "златната малинка".

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...