byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
31.05.2007 г., 12:01 ч.

ГАРА 

  Поезия
650 0 11


Ти беше миг, преминал безвъзвратно
през душата ми като самотен влак.
Аз пък гара бях. Дали съм те очаквала,
прекрачил с гордост самотния ми праг?

И влюбих се. Така по детски, до полуда,
дори във вятъра, докоснал се до теб.
Обичах те такъв, неприличен, ала мъдър,
достоен да носи името Човек.

Но влакът отпътува и гарата самотна
изпраща с болка своя нежен миг.
И тъжно е. Поел е всеки по релсите в живота.
Дели ги много. Безкрайно много ги дели.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??