byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
May 31, 2007, 12:01 PM

ГАРА 

  Poetry
649 0 11


Ти беше миг, преминал безвъзвратно
през душата ми като самотен влак.
Аз пък гара бях. Дали съм те очаквала,
прекрачил с гордост самотния ми праг?

И влюбих се. Така по детски, до полуда,
дори във вятъра, докоснал се до теб.
Обичах те такъв, неприличен, ала мъдър,
достоен да носи името Човек.

Но влакът отпътува и гарата самотна
изпраща с болка своя нежен миг.
И тъжно е. Поел е всеки по релсите в живота.
Дели ги много. Безкрайно много ги дели.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??