ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
29.02.2012 г., 1:49 ч.

Гара за Двама... I 

  Поезия
2109 1 9

 

Гара за Двама… I

 

Като непотребна, изхвърлена вещ,

една  изоставена гара

с разбити прозорци и срутен таван,

подобно догаряща свещ,

самотна стърчи

пред рухнал от старост перон,

обрасло във бурен трасе

с  ръждясали релси, изгнили траверси

и онзи…  отдавна угаснал семафор.

Забравила своите звуци

камбанката тъжно мълчи.

Замлъкнал е даже 

и водният плисък

на малък...

вандалски разбит шадраван.

Оставен на глух коловоз, 

забравен от всички умира,

негоден за нищо вагон.

А  вятърът свири във мрака

с висящи прогнили улуци,

в дует  със зловещия писък

на нощните птици.

 

И сякаш от ада извира,

пристига тъгата  и тихо присяда

до старата сграда.

Но тя...   безутешно мълчи -

навярно си спомня и страда

за своята младост.

А може би в нея все още да тлее

надежда последна, че  пак …

 

С познатия  тътен

и  мирис на въглищен дим,

пристига любимият влак. 

Тя слуша, изпаднала в унес

и с  поглед от влага размътен,

онази, позната до болка…

изригваща страст серенада

на локомотивна сирена

и звън на стомана.

 

Накрая ще влезе смирена

във този прекрасен мираж

и там ще остане. Завинаги...

Ще бъде… и Гара… и Храма,

но…само… за Двама…

© Христо Запрянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??