20.03.2007 г., 17:44

Гара за сам

869 0 4

Светът ни е...
*
Обтягат лепкави пръсти
на релсите двойната струна.
Кой на кого днес мъсти?
На кораба. В Ла Коруня...

Кой и кого днес завлече
в ямата на суетата?
Върни се! Сега сме далече.
Притворила се е вратата...
*
Вагони, влакове...
По-тъжни махаме -
позната до ситост картина...
А... колко дълго, дълго чакаме
да кажем веднъж - Вземи ме!
*
...Гара за сам...

12 декември 2004, Градец

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...