ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО

… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –

със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,

със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки

със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки,

с кутийката – и зарчето едно – в играта на „Не се сърди, човече!“,

със снимката ми в лятното сено, отнесла ме вдън 100 лета далече,

с костюмчето на абитуриент, с което бях се барнал – младо гадже,

с мечтата си на остров Сейнт Винсент за мене някой вестник да разкаже,

с мерака си да стигна Еверест – с дрипливите си летни маратонки,

с от век дрипясалия вестник „Днес“, неувенчал ме с лавровите клонки.

В живота си, раздран от Рай до Ад, със всекиго опитах да съм нежен.

Спокоен ще напусна този свят, че никому до днес не бях във тежест.