21.10.2024 г., 12:30

Гардеробът на моето минало

355 2 1

ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО

 

… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –

със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,

със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки

със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки,

с кутийката – и зарчето едно – в играта на „Не се сърди, човече!“,

със снимката ми в лятното сено, отнесла ме вдън 100 лета далече,

 

с костюмчето на абитуриент, с което бях се барнал – младо гадже,

с мечтата си на остров Сейнт Винсент за мене някой вестник да разкаже,

с мерака си да стигна Еверест – с дрипливите си летни маратонки,

с от век дрипясалия вестник „Днес“, неувенчал ме с лавровите клонки.

В живота си, раздран от Рай до Ад, със всекиго опитах да съм нежен.

Спокоен ще напусна този свят, че никому до днес не бях във тежест.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идваме голи и с празни ръце на този свят, Валюше, и пак с празни ръце си тръгваме.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...