Oct 21, 2024, 12:30 PM

Гардеробът на моето минало

  Poetry
362 2 1

ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО

 

… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –

със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,

със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки

със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки,

с кутийката – и зарчето едно – в играта на „Не се сърди, човече!“,

със снимката ми в лятното сено, отнесла ме вдън 100 лета далече,

 

с костюмчето на абитуриент, с което бях се барнал – младо гадже,

с мечтата си на остров Сейнт Винсент за мене някой вестник да разкаже,

с мерака си да стигна Еверест – с дрипливите си летни маратонки,

с от век дрипясалия вестник „Днес“, неувенчал ме с лавровите клонки.

В живота си, раздран от Рай до Ад, със всекиго опитах да съм нежен.

Спокоен ще напусна този свят, че никому до днес не бях във тежест.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Идваме голи и с празни ръце на този свят, Валюше, и пак с празни ръце си тръгваме.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...