Oct 21, 2024, 12:30 PM

Гардеробът на моето минало

  Poetry
354 2 1

ГАРДЕРОБЪТ НА МОЕТО МИНАЛО

 

… разделям се с ненужните неща, с които моят дом от век се пълни –

със чехлите на моя стар баща – поел без тях по сетните си хълми,

със онзи разскрибуцан гардероб, побрал ми панталонките момчешки

със лимките във задния ми джоб, с войниците ми – проходните пешки,

с кутийката – и зарчето едно – в играта на „Не се сърди, човече!“,

със снимката ми в лятното сено, отнесла ме вдън 100 лета далече,

 

с костюмчето на абитуриент, с което бях се барнал – младо гадже,

с мечтата си на остров Сейнт Винсент за мене някой вестник да разкаже,

с мерака си да стигна Еверест – с дрипливите си летни маратонки,

с от век дрипясалия вестник „Днес“, неувенчал ме с лавровите клонки.

В живота си, раздран от Рай до Ад, със всекиго опитах да съм нежен.

Спокоен ще напусна този свят, че никому до днес не бях във тежест.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Идваме голи и с празни ръце на този свят, Валюше, и пак с празни ръце си тръгваме.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...