Гарнизонна любов
Гарнизонна любов
Потеглят бавно влаковите колела
и моята душа потъва в мъгла.
За кой ли път напускам аз града,
дарил ме с Весито и любовта?!
Виновен ли съм аз, че съм курсант
и моята любима виждам рядко?
Но срещите ни нямат те безспир,
когато съм в Пловдив аз за кратко.
Но знам, ще дойде ден такъв
и ние пак ще бъдем двама.
Разхождайки се с нея за ръка,
отново ще зовем тез трепетни слова.
Обичам те! Обичам те и аз! -
тъй, сладко прозвуча в нощта.
Забравяйки за миг, че съм курсант,
а мойта мила - че утре няма да ме има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гри Всички права запазени
