Григорама (Гри)
19 50
29 nov 2007, 8:27

Гарнизонна любов 

  Poesía » De amor
815 0 6

Гарнизонна любов

 

 

Потеглят бавно влаковите колела

и моята душа потъва в мъгла.

За кой ли път напускам аз града,

дарил ме с Весито и любовта?!

 

Виновен ли съм аз, че съм курсант

и моята любима виждам рядко?

Но срещите ни нямат те безспир,

когато съм в Пловдив аз за кратко.

 

Но знам, ще дойде ден такъв

и ние пак ще бъдем двама.

Разхождайки се с нея за ръка,

отново ще зовем тез трепетни слова.

 

Обичам те! Обичам те и аз! -

тъй, сладко прозвуча в нощта.

Забравяйки за миг, че съм курсант,

а мойта мила - че утре няма да ме има.

 

 

 

 

 

 

 

© Гри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??