Григорама (Гри)
19 50
Nov 29, 2007, 8:27 AM

Гарнизонна любов 

  Poetry » Love
790 0 6

Гарнизонна любов

 

 

Потеглят бавно влаковите колела

и моята душа потъва в мъгла.

За кой ли път напускам аз града,

дарил ме с Весито и любовта?!

 

Виновен ли съм аз, че съм курсант

и моята любима виждам рядко?

Но срещите ни нямат те безспир,

когато съм в Пловдив аз за кратко.

 

Но знам, ще дойде ден такъв

и ние пак ще бъдем двама.

Разхождайки се с нея за ръка,

отново ще зовем тез трепетни слова.

 

Обичам те! Обичам те и аз! -

тъй, сладко прозвуча в нощта.

Забравяйки за миг, че съм курсант,

а мойта мила - че утре няма да ме има.

 

 

 

 

 

 

 

© Гри All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??