6.04.2010 г., 16:05

Гарван

696 0 0

Към читателя: Съдбата нея я зоват и аз

ще да я надхитря. Сизиф можа смъртта

да върже,тъй защо да не успея с таз.

 

Чувствала ли си дори за миг това,

което чувства гарванът, впил нокти

в лозето, в дъжда, над черната врата,

облепена с бели некролози.

 

Ако не си, ела,

литни на моите криле

катранени в небето леко

в нежни багрени отблясъци.

Пийни амброзия в бистро

насред дъга, връз облаче седни,

а аз ще разплета едно - венец

сплети, сложи си го,

обляна в златни къдри,

нимб над нимб и

слънчев лъч в море,

зареян в лунното сияние.

Чувствала ли си за миг

униние и плам, и страст,

о, прелестна, защо

обсипваш ме с стрели.

Знам, графикът зове и твоят

дълг не е запълнен

с приказни етюди,

но зная още, дъще на

Адам, че си жена.

И бих те изкусил,

и искам, на моите

криле летиш и вече

застудява. Да те

обгърна ли с пера от

мойта гарванова дреха,

или пък да те занеса

дома, на топло... питам,

скитам... и ти мълчиш,

ни дума не отронваш,

а сочиш с пръст към

черната врата.

Под грозда нещо се чете,

не го видях преди,

бях влюбен - сам,

копнеещ - ням и

сетне го прочетох.

"Любов - униние и

плам, и страст,

завинаги те пускам аз,

високо в лекото небе,

далеч от моите криле

катранени."

И подир туй

"От гарвана."

Пийни амброзия в бистро,

насред дъга, връз облаче седни,

и после си върви, Съдба,

аз вече изнемогвам,

и губя мощ в моите крила.

Сплети венец, сложи си го,

обляна в златни къдри, а аз

ще сложа семка от зрънце от грозд,

връз камъка, търкалян от Сизифа,

за да го бутне,

и после пак...

и всеки ден така, докат

не слезнеш ти от твоя

трон от тръни и ме

дариш с зрънце от нар,

с униние, с плам, с страст.

 

Кръжа над твойта сянка

аз и чакам търпелив, впил нокти

в лозето, в дъжда, над черната врата,

облепена с бели некролози.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Младенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...