Над родната стряха, която отдавна напусна,
гарвани черни кръжат.
Грачат ли, грачат черните птици
                                           и тъжните люде кълват.

Грачат черните птици
                                           със клюнове дълги и зли,
а тези хора фамозни бягат и тичат,
                                           и пъшкат, и викат дори.


Ах, колко са смешни и колко са прости, 
не виждат ли те, че огладнели са милите птички
и никак не искат конфликти, 
а само няколко малки трохички? 

Но тез хора фамозни бягат и тичат, и пъшкат във ред.
"О, колко са черни, о, колко са грозни!"
"О, колко ме мразят и колко са зли" – а те 
пеперудки били.


Над родната стряха, която отдавна напусна,
гарвани черни кръжат.
Грачат ли, грачат птиците недни
                                                и хората горки кълват.