Над родната стряха, която отдавна напусна,
гарвани черни кръжат.
Грачат ли, грачат черните птици
и тъжните люде кълват.
Грачат черните птици
със клюнове дълги и зли,
а тези хора фамозни бягат и тичат,
и пъшкат, и викат дори.
Ах, колко са смешни и колко са прости,
не виждат ли те, че огладнели са милите птички
и никак не искат конфликти,
а само няколко малки трохички? ...