Гарванът с белите пера
Няма смисъл, Любов, всичко свърши
за какво си дошла, за кога,
хвърчилата в килера са скършени
с разпокъсани звездни платна.
Искаш пак да започнем отново
с натежали от горест крила,
онзи дом изгоря до основи,
черни гарвани свиха гнезда.
Носиш поздрави мили от Юли
и че Август е пак вдъхновен,
а морето студено не чу ли,
как със грохот разбива се в мен.
Отиди си, Любов, аз съм есен
с ореол от слана и мъгла,
този гарван до мен е чудесен,
подари ми халка от смола.
С него няма да ходим до Рая,
обещахме си прости неща –
с малко винце от урожая
да посрещнем на прага снега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
