valia1771 (Ивон)
371 11612
16 nov 2017, 17:56

Гарванът с белите пера 

  Poesía » Otra
2147 19 28

 

Няма смисъл, Любов, всичко свърши

за какво си дошла, за кога,

хвърчилата в килера са скършени

с разпокъсани звездни платна.

 

Искаш пак да започнем отново

с натежали от горест крила,

онзи дом изгоря до основи,

черни гарвани свиха гнезда.

 

Носиш поздрави мили от Юли

и че Август е пак вдъхновен,

а морето студено не чу ли,

как със грохот разбива се в мен.

 

Отиди си, Любов, аз съм есен

с ореол от слана и мъгла,

този гарван до мен е чудесен,

подари ми халка от смола.

 

С него няма да ходим до Рая,

обещахме си прости неща –

с малко винце от урожая

да посрещнем на прага снега.

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??