16 нояб. 2017 г., 17:56

Гарванът с белите пера 

  Поэзия » Другая
1954 19 29

 

Няма смисъл, Любов, всичко свърши

за какво си дошла, за кога,

хвърчилата в килера са скършени

с разпокъсани звездни платна.

 

Искаш пак да започнем отново

с натежали от горест крила,

онзи дом изгоря до основи,

черни гарвани свиха гнезда.

 

Носиш поздрави мили от Юли

и че Август е пак вдъхновен,

а морето студено не чу ли,

как със грохот разбива се в мен.

 

Отиди си, Любов, аз съм есен

с ореол от слана и мъгла,

този гарван до мен е чудесен,

подари ми халка от смола.

 

С него няма да ходим до Рая,

обещахме си прости неща –

с малко винце от урожая

да посрещнем на прага снега.

© Ивон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??