18.11.2010 г., 10:28 ч.

Гаснещ залез 

  Поезия » Любовна
1011 0 6

          Гаснещ залез

 

          Във мрака хладен бавно сянката потъва,

          за да се слее плавно с нощната тъма.

          Умиращ слънчев лъч с въздишка се огъва,

          изгасва и заспива пак до сутринта.

 

          Остава само болката в душата,

          утеха и покой не ще намери тя.

          Надежда плахо чезне в самотата,

          oсиротяла във бездънна празнота.

 

         В жарава въглени - "любов изпепелена",

         изгарят нежен порив, радост, светлина.

         Попарената гордост, смъртно наранена,

         cтопи копнежа във безмълвна тишина.

 

               На Марион, която ме спаси от смърт

© Даниел Авдала Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??