Гаснещ залез
Гаснещ залез
Във мрака хладен бавно сянката потъва,
за да се слее плавно с нощната тъма.
Умиращ слънчев лъч с въздишка се огъва,
изгасва и заспива пак до сутринта.
Остава само болката в душата,
утеха и покой не ще намери тя.
Надежда плахо чезне в самотата,
oсиротяла във бездънна празнота.
В жарава въглени - "любов изпепелена",
изгарят нежен порив, радост, светлина.
Попарената гордост, смъртно наранена,
cтопи копнежа във безмълвна тишина.
На Марион, която ме спаси от смърт
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Авдала Всички права запазени
