Nov 18, 2010, 10:28 AM

Гаснещ залез 

  Poetry » Love
968 0 6

          Гаснещ залез

 

          Във мрака хладен бавно сянката потъва,

          за да се слее плавно с нощната тъма.

          Умиращ слънчев лъч с въздишка се огъва,

          изгасва и заспива пак до сутринта.

 

          Остава само болката в душата,

          утеха и покой не ще намери тя.

          Надежда плахо чезне в самотата,

          oсиротяла във бездънна празнота.

 

         В жарава въглени - "любов изпепелена",

         изгарят нежен порив, радост, светлина.

         Попарената гордост, смъртно наранена,

         cтопи копнежа във безмълвна тишина.

 

               На Марион, която ме спаси от смърт

© Даниел Авдала All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??