Газ гризу
Откърти ги,
а беше преболяло;
тревата бе поникнала в скала;
по тръните - цветчета във лилаво
оплитаха с дебел килим тъга
върху това, което вечна тленност
под вкаменени чувства
закопа.
Така де, да те видят всички нека
каква си всъщност!
Изведнъж разля,
като в миньорска шахта, мойта прошка
и газ гризу устата и носа
затисна до тотална невъзможност
сълзите си със вик да изрева.
Така де, и каква съм всъщност, моля?
След чувствата
оставам пак човек.
Не ми прощавай свойта слаба воля!
Не ми прощавай свойте грехове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
