Познавах мило момиче‚
Киори се казваше тя,
изискана дама бе вечер,
като гейша я знаеха в града.
Да си гейша е изкуство‚
което не владее всяка жена,
изисква стил и умения‚
финес и мисъл добра.
Киори бе красива и нежна
като цъфнала водна лилия‚
елегантно и нежно пристъпваше
като лекия полъх на вятъра.
Лицето си с пудра посипваше‚
приличаше на бяло платно,
с четка изящно по него рисуваше,
в картина го превръщаше тя.
Танцуваше вечер в кимоно
бляскаво‚ красиво,
поднасяше чай и горещо саке‚
бе копнеж и желание за
всяко мъжко сърце.
© Екатерина Маслинкова Всички права запазени