Гениалното мълчи
Бездарното е популярно,
а гениалното мълчи
и славата е тъй невярна
с лъжливи лъскави очи.
Върти очите и ги суче,
направо локви, не очи,
кога и как ще се научи
да вижда ясно, не личи.
Стихът, когато е безличен
е лесно да се разбере,
а в гения торнадо тича
и в него как да си добре,
щом може лично да пострадаш
от огнения му език,
в бездарното по-лесно падаш
и в него чувстваш се велик.
Така се движат времената,
посредственото си расте,
на гениите писмената
о, вечността ще разчете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
.. два стиха от Вазов, Яворов и Дебелянов и айде, по-неподражаемо от това здраве му кажи. И постоянно потупване по рамото - задължително е за гениите 