Гениалното мълчи
Бездарното е популярно,
а гениалното мълчи
и славата е тъй невярна
с лъжливи лъскави очи.
Върти очите и ги суче,
направо локви, не очи,
кога и как ще се научи
да вижда ясно, не личи.
Стихът, когато е безличен
е лесно да се разбере,
а в гения торнадо тича
и в него как да си добре,
щом може лично да пострадаш
от огнения му език,
в бездарното по-лесно падаш
и в него чувстваш се велик.
Така се движат времената,
посредственото си расте,
на гениите писмената
о, вечността ще разчете.
© Милена Френкева All rights reserved.
.. два стиха от Вазов, Яворов и Дебелянов и айде, по-неподражаемо от това здраве му кажи. И постоянно потупване по рамото - задължително е за гениите 