6 апр. 2024 г., 11:42

Гениалното мълчи

378 0 2

Бездарното е популярно,

а гениалното мълчи

и славата е тъй невярна

с лъжливи лъскави очи.

 

Върти очите и ги суче,

направо локви, не очи,

кога и как ще се научи

да вижда ясно, не личи.

 

Стихът, когато е безличен

е лесно да се разбере,

а в гения торнадо тича

и в него как да си добре,

 

щом може лично да пострадаш

от огнения му език,

в бездарното по-лесно падаш

и в него чувстваш се велик.

 

Така се движат времената,

посредственото си расте,

на гениите писмената

о, вечността ще разчете.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре биеш по ушаците, но глухите ще си останат глухи...
    Поздравявам те.
  • Няма такова нещо - където се обърнеш и гениалното ти боде очите, а и ти напомнят постоянно колко е неподражаемо .. два стиха от Вазов, Яворов и Дебелянов и айде, по-неподражаемо от това здраве му кажи. И постоянно потупване по рамото - задължително е за гениите
    А какво е безличен стих, или просто така си пишем, заради римата, разбрах

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...