Спомням си, като бяхме връх,
връх от чувства, от емоции,
стих последен,
куплет пръв,
аз за тебе - врата,
ти за мене - прозорец.
Когато две страни, два свята,
допиращи се във вечността,
любовта бе силна,
любовта бе непозната,
бързо отърсване от реалността...
Сякаш не беше тя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация