Jul 29, 2010, 9:15 AM

Геометрия

942 0 1

Спомням си, като бяхме връх,
връх от чувства, от емоции,
стих последен,
куплет пръв,
аз за тебе - врата,
ти за мене - прозорец.

Когато две страни, два свята,
допиращи се във вечността,
любовта бе силна,
любовта бе непозната,
бързо отърсване от реалността...
Сякаш не беше тя,
а някаква логика човешка.
Не ни казаха как,
нито най-малко кога,
всичко ще завърши...
... с нечия красива грешка.

И си те представям в кръг,
друг за мене, допирателен -
и стих пореден,
куплет все още пръв,
недокоснати точки в измерението...
Само чувствата ни,
като формули
пред нас пътеки ще чертаят,
координати,
схема,
карта...
Два свята, все още незапомнени...
И простата геометрия на хората:
мисли,
чувства
и емоции,
аз за теб - допирателна страна,
а ти за мен...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...