9.05.2012 г., 18:50

Георгьовденско

1.4K 0 6

 

Гергьовденско

 

„Свети Георги ще помолим

с нас по пътя да върви...“

агънца ще му заколим,

та над нас да се смили.

 

А душите ни тъгуват,

нещо в гърлото горчи...

По небето бавно плуват

бели агнешки души...

 

Chergligan

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, няма да се откажем от месото, Валентине! Мен ме вълнува повече нашето лицемерие и опитите човешки да се облекат в приемливи дрехи всички наши слабости.
    Благодаря за коментарите, Елица , адаш и Наско!
  • Като поезия стихотворението се е получило. И финалната поанта е силна и оригинална. Но тезата, която защитава, е, според мен, несъстоятелна - с какво агнетата са по-заслужили от теленцата, прасенцата, пилетата, патетата, рибките и всичко останало, което слагаме на трапезата? По тая логика светът трябва да стане вегетарианец. Благодаря, но все пак предпочитам агнешкото пред боба!
  • Ха- ха! И аз имам едно такова стихо, дето после да ти се отяде!
  • И аз съм против курбаните...
    Привет!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...