9.05.2012 г., 18:50

Георгьовденско

1.4K 0 6

 

Гергьовденско

 

„Свети Георги ще помолим

с нас по пътя да върви...“

агънца ще му заколим,

та над нас да се смили.

 

А душите ни тъгуват,

нещо в гърлото горчи...

По небето бавно плуват

бели агнешки души...

 

Chergligan

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, няма да се откажем от месото, Валентине! Мен ме вълнува повече нашето лицемерие и опитите човешки да се облекат в приемливи дрехи всички наши слабости.
    Благодаря за коментарите, Елица , адаш и Наско!
  • Като поезия стихотворението се е получило. И финалната поанта е силна и оригинална. Но тезата, която защитава, е, според мен, несъстоятелна - с какво агнетата са по-заслужили от теленцата, прасенцата, пилетата, патетата, рибките и всичко останало, което слагаме на трапезата? По тая логика светът трябва да стане вегетарианец. Благодаря, но все пак предпочитам агнешкото пред боба!
  • Ха- ха! И аз имам едно такова стихо, дето после да ти се отяде!
  • И аз съм против курбаните...
    Привет!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...