May 9, 2012, 6:50 PM

Георгьовденско

  Poetry » Parody
1.4K 0 6

 

Гергьовденско

 

„Свети Георги ще помолим

с нас по пътя да върви...“

агънца ще му заколим,

та над нас да се смили.

 

А душите ни тъгуват,

нещо в гърлото горчи...

По небето бавно плуват

бели агнешки души...

 

Chergligan

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, няма да се откажем от месото, Валентине! Мен ме вълнува повече нашето лицемерие и опитите човешки да се облекат в приемливи дрехи всички наши слабости.
    Благодаря за коментарите, Елица , адаш и Наско!
  • Като поезия стихотворението се е получило. И финалната поанта е силна и оригинална. Но тезата, която защитава, е, според мен, несъстоятелна - с какво агнетата са по-заслужили от теленцата, прасенцата, пилетата, патетата, рибките и всичко останало, което слагаме на трапезата? По тая логика светът трябва да стане вегетарианец. Благодаря, но все пак предпочитам агнешкото пред боба!
  • Ха- ха! И аз имам едно такова стихо, дето после да ти се отяде!
  • И аз съм против курбаните...
    Привет!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...